| 92 . Василев В. Правописната реформа на Патриарх Евтимий//Вековни български езикови традиции. София 1980. 1. 53–56. 93 . Василиев А. Ивановските стенописи. София 1953. 48. 94 . Величков К. Патриарх Евтимий. Животът му – страданията и смъртта му в Бачковский манастир «Св. Богородица». Пловдив 1906. 16. 95 . Велчев В. Търновската книжовна школа и предренесансовото движение на Балканите//Търновска книжовна школа. София 1974. 1. 243–255. 96 . Велчев В. Проблемата за човека и света у ученици и последователи на Евтимий Търновски//Търновска книжовна школа. София 1980. 2. 55–63. 97 . Генов М. Григорий Цамблак (Из историята на културните сношения между българи, руси, сърби и румъни)//Българска историческа библиотека. 1930. 2. 150–195. 98 . Георгиев Й. Село Килифарево и манастирът му Св. Богородица//Периодическо списание. 1906. 67. 427–447. 99 . Горазд, архим. Търновската книжовна школа като просветен център през XIV в.//Търновска книжовна школа. София 1974. 1. 469–476. 100 . Горазд, архим. Духът и идеите на св. Патриарх Евтимий в национално-културното дело на неговите последователи//Духовна култура. 1980. 1. 1–13. 101 . Григорий Цамблак. Патриарх Евтимий. Похвално слово/[Прев. на съвр. ез.] В. Сл. Киселков. София 1935. 24. же: Киселков В. Сл. Митрополит Григорий Цамблак. София 1946. 31–60. 102 . Гълъбов Г. Св. Гора. Българската Св. Обител «Зограф» (Впечатления и бележки). С кратьк очерк на всички Атонски манастири. София 1930. 128. 103 . Гюзелев В. Духовната култура на средновековна България през XIII-XIV в.//Теория и практика на обучението по история. София 1977. 1–2. 9–43, 202–274. 104 . Гюзелев В. Исихастка книжнина//История на България. София 1982. 3. 434–437. 105 . Гюзелев В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век. София 1985. 64–117. 106 . Гюзелев В. Библиотеката на Зографския манастир през XII-XIV в.//Светогорска обител Зограф. София 1995. 1. 71–78. 107 . Давидов А., Данчев Г., Дончева-Панайотова Н., Ковачева П., Генчева Т. Житие на Стефан Дечански от Григорий Цамблак. София 1983. 326. |
| Баласчев Г. Кореспонденция между Охридския Архиепископ и Византийския император Мануил Палеолог (1391 —1423 гг.). Минало, год I, 1909. Баласчев Г. Кореспонденция между Цариградски патриарх и Охридским архиепископ от XV в. Минало, год I, 1909. Бачковски манастир. С.: Издателство наука и изкуство. С., 1971. Бешевлиев Веселин. Вярата на прабългарите//Год. Соф. унив. Ист. — филол. фак. 35. 1939. Благоев Н. Беседата на презвитер Козма против богомилите//Годиш, на Юрид. фак. при Соф. унив. С., 1923 —1924. Благоев Н. Същност на българското богомилство//Годиш, на Юрид. фак. при Соф. унив. XXXVII. 1942 —1943. Бозвели Н. Мати България. С., 1929. Бурмов Т. Българо-гръцкате църковна разпря. С., 1902. Бънков Ангел. Развитие на философската мисл в България. С., 1966. Велчев Велчо. Делото на славянския просветител Константин-Кирил Философ в историята на културата. Доклади… С., 1971. Николаев В. Славянобългарският фактор в христианиза-щията на Киевска Русия//Византийский Временник. 1952. Т. V. Георгиев Е. Кирил и Методий. С., 1969. Григорий Цамблак, митр. Похвално слово за ЕвтимийСб. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967. Динков К. История на Българската Църква (четива). С., Синодално книгоиздателство, 1954. Драганов М. Религиозната психика на българите. С., 1968. Дринов М. Исторически преглед на Българската Църква, от самото и начало и до днесь. Виена, 1869. Дринов М. Отец Паисий, неговото време, неговота история и учениците муСъчинения на М. С. Дринова. 1909. Т. I. Дуйчев И. Из старата българска книжнина. С., 1943. Т. I. Дуичев Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947. Евлогий (Смирнов), архим. История на взаимоотношенията между Руската и Българската Православни Църкви//Духовна култура. С., 1973. Евтимий, Патриарх. Св. Иван Рилски, живот и подвизи. С.,1940. Екзархийский устав приспособен в княжеството, вотиран, и приеть в първата редовия сессия на VIII обикновенно Народно Събрание и утверден с Височайши указ от 13-й януарий 1895 година по С., 1895. |
| Икос (на гр. «дом») – църковно песнопение, втората част от строфа от кондак или акатист, прославяща светец или празнувано събитие. Икумена или Ойкумене (гр.) – населената част от земята, хората; в по-широк смисъл територията на цивилизацията, вън от която се е считал светът на варварите. Употребява се и като синоним на религиозно-политическа общност (например византийското ойкумене). Константинополската патриаршия се титулова Икуменическа (Вселенска) от края на VI век. Виж Вселенска патриаршия. Католическа. Икуменизъм. Икуменизъм – виж раздела ИКУМЕНИЗЪМ. Св. Иларион Велики (291–372) – монах-отшелник (анахорет), преподобен, родоначалник на монашеството в Светите Земи. Родом от Палестина, в Александрия станал ученик на бащата на монашеството св. Антоний Велики. Прекарал по-голямата част от живота си в пустините на Палестина, Вавилон, Сицилия и Далмация и о. Кипър, винаги съпътстван от хиляди ученици и последователи заради смирения си живот и дара на чудотворството. Чества се на 21 октомври. Извън речника: Св. преподобни Иларион Велики. Св. Антоний Велики. Митрополит Иларион Доростолски (Димитър Цонев, 1913–2009) – иерей на Българската православна църква, всеотдаен духовник, писател и общественик, ненадминат аскет и постник. Роден в Елена, родственик по майчина линия на Иларион Макариополски (Стоян Михайловски). Подстриган в монашество през 1938 г. в Дряновския манастир. Заемал е изключително много и различни църковно-административни длъжности: игумен на Троянския и Бачковския манастир, управляващ Великотърновската епархия (1992–1994), патриаршески викарий (1994–2003), Траянополски епископ от 1973 г., Доростолски митрополит от 2003 г. до смъртта си през 2009 г. Автор е на над 40 книги и на повече от 300 стихотворения, статии, спомени, пътеписи, беседи и поучения. Извън речника: Митрополит Иларион Доростолски. Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски, 1812 – 1875) – български митрополит (от 1872 г.), един от най-радикалните дейци на църковнонационалната борба. Роден в Елена. Учи последователно в родния си град, в гр. Арбанаси, в Карея (Атон), на о. Андрос, в Цариград и в Атина. Приема монашество на Св. Гора. От 1844 г. помага на Неофит Бозвели в началото на църковната борба в турската столица. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. Заради това той е заточен (1845–1850 г.) в Света Гора. Ръкоположен за епископ (1858). След завръщането си в Цариград, на 3 април 1860 г. не споменава на тържествената Великденска служба името на Константинополския патриарх и по този начин фактически отхвърля църковното подчинение на българите. Отново е заточен в Мала Азия (1861–1864 г.). След учредяването на Българската екзархия е избран за Търновски митрополит и участва в съставянето на първия ни Св. Синод. Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Извън речника: Иларион Макариополски. |
| — Как развита в Болгарии инфраструктура паломничества? — По поводу бытовых условий наши гости могут не волноваться. Болгарские монастыри отличаются особой гостеприимностью, и почти каждый из них готов принять под свой кров странника. Но лучше всего приспособлены для этого Рыльский и Бачковский. Питаются паломники, как правило, в монастыре. Но если кого-то не устраивает монастырская кухня, всегда можно найти поблизости небольшие уютные рестораны, где вам предложат национальные болгарские блюда. Хочу заметить, что на рынке туристических услуг по соотношению цены и качества предлагаемого продукта Болгария выигрышно отличается от других стран. — Что еще может привлечь паломников и туристов в Вашу солнечную страну? — Живописная природа, конечно. В Болгарии популярна легенда, которая рассказывает, как Господь раздавал земли народам. Болгары оказались последними, и им ничего не осталось. Тогда Бог взял по кусочку земли у других народов и дал нам. Вот почему Болгария такая маленькая, но очень разнообразная, ибо мы получили в дар все – и горы, и море, и зеленые поля. У нас богатая история и самобытная культура. На территории Болгарии действуют 3 национальных парка и 89 природных заповедников. Греция, Италия и наша страна занимают три первых места в Европе по числу найденных артефактов. Чтобы показать как можно больше достопримечательностей Болгарии, мы предлагаем сочетать паломнические поездки с пешеходным, морским или горным туризмом. — Сложно ли получить визу в Болгарию? — Болгария – член Евросоюза и должна соблюдать его визовую политику. Вместе с тем мы максимально облегчили процесс выдачи виз. Болгарское посольство в Москве, наша консульская служба в Санкт-Петербурге и других городах России готовят документы на выезд максимально быстро – за 3–4 дня. Мы постоянно вводим различные новшества. Так, например, гражданам, уже посещавшим Болгарию в составе туристических групп, мы выдаем «длинные» визы с годовым сроком действия. Предусмотрена облегченная процедура и при выдаче виз детям, а также людям с ограниченными физическими возможностями. В настоящее время мы изучаем возможности дополнительного упрощения процедуры выдачи виз для паломников. |
| Новости Болгарские иерархи подписали письмо-протест в связи с признанием Болгарией независимости Косова 21.03.2008 00:28 София, 21 марта, Благовест-инфо. Иерархи Болгарской Православной Церкви подписали письмо под названием «Безумцы ведут слепых» по поводу признания Болгарией независимости Косова, сообщает сайт «Двери.Бг» . Открытое письмо-протест адрес правительства Болгарии подписали сто видных болгарских ученых, академиков, деятелей культуры, писателей, музыкантов, а также митрополиты Варненский и Великопреславский Кирилл и Неврокопский Нафанаил, игумен Бачковского монастыря архим. Борис (Добрев) и многие другие. В письме подчеркивается, что несмотря на то, что некоторые страны-члены ЕС и НАТО, например Греция и Румыния, отказались признавать независимость Косова, защищая свои национальные интересы, в Болгарии нашлись «псевдополитики», которые выступают за необходимость скорейшего признания «странной территории, называемой независимым государством Косово». Авторы письма обвиняют политиков, признавших независимость Косова, в отсутствии осознания исторической ответственности за свои деяния, которые будут иметь катастрофические последствия для будущих потомков: «Сербы — наши братья по крови и вере, сегодня предаем их, а завтра будем преданы сами!» Подписавшиеся припомнили, что 7 лет назад правительство И. Костова предоставило воздушное пространство натовским бомбардировщикам, в результате чего были совершены многочисленные атаки на братский сербский народ, погибли невинные люди, с помощью «умных бомб» были разрушены общественные здания, мосты, церкви. В заключение констатируется факт, что «сегодня правительство берет историческую ответственность за признание криминального государства вразрез всем международным правовым нормам, подкладывая тем самым мину замедленного действия собственной национальной безопасности», а также болгарским политикам задается вопрос: «Безумны ли вы, слепы ли или просто куплены? Какова цена ваших душ?» Ваш Отзыв Поля, отмеченные звездочкой, должны быть обязательно заполнены. Мнение редакции может не совпадать с мнением авторов отдельных материалов. © 2005–2019 «Благовест-инфо» Адрес электронной почты редакции: info@blagovest-info.ru Телефон редакции: +7 499 264 97 72 12+ Зарегистрировано Федеральной службой по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций: серия Эл ФС 77-76510 от 09 августа 2019. Учредитель: ИП Вербицкий И.М. Главный редактор: Власов Дмитрий Владимирович Сетевое издание «БЛАГОВЕСТ-ИНФО» loading |
| 114 Zervou-Tognazzi I. L " iconografia e la «Vita» delle miracolose icone della Theotokos Brefokratoussa: Vlachernitissa e Odighitria//Bolletino della Badia Greca di Grottaferrata. Grottaferrata; Roma, 1986. P. 262– 287; Этингоф О. Е. Образ Богоматери... С. 145, 146. 115 Demus О. Byzantine Mosaics Decoration: Aspects of Monumental Art of Byzantium. London, 1948. P. 37–38. 120 Соединение этого типа в Константинополе с празднованием Благовещения может быть одной из причин, хотя и косвенных, объясняющих выделение сюжета в росписи Софии, а также посвящения храма Золотых ворот Благовещению, ставшему для русских, по свидетельству Иллариона, неотрывным от образа Богоматери. 121 Самый ранний пример «развитой» Евхаристии – роспись храма Пантелеймона в Нерези 1166 г., исполненная по заказу византийского принца Алексея Комнина-Ангела. 1028 г. датируют Евхаристию краткого извода, помещенную не в апсиде, а на боковых стенах вимы в храме Панагии тон Халкеон в Фессалониках (см.: Лазарев В. Н. История византийской живописи. T. 1. С. 79, 95). 122 Об ирландском миссионерстве в Киеве см.: Иванов С. А. Византийское миссионерство. С. 174 и сл. 123 Кузьмин А. Г. Древнерусская историческая традиция и идейные течения XI в.//ВИ. 1971. 10. С. 55–76; Мильков В. В. Кирилло-мефодиевская традиция и её отличие от иных религиозных направлений//Древняя Русь. Пересечение традиций. М., 1997. С. 327–370; Уханова E. В. 1) У истоков славянской письменности. М., 1998. С. 32–98; 2) Обретение мощей св. Климента... С. 116–129; 3) Служба св. Клименту папе Римскому... С. 143–153; Иванов С. А. Византийское миссионерство. С. 159, 175 и др. 124 Подскальски Г. Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988–1237 гг.). СПб., 1996. С. 449–450. 126 Мы считаем невозможным здесь размещение фигур Петра и Павла. Кроме того, что их трудно было вписать фронтально в узкие простенки между окнами, эти фигуры нарушили бы цельность символического замысла алтарной композиции, решенной как последовательно развивающееся во времени и пространстве действо: от литургии в алтаре (святительский чин) к сцене Причащения апостолов самим Спасителем (Евхаристия), далее к Богоматери – Церкви, вечно дарующей Св. Дары, и Христу-Священнику. Акцент в этом замысле был поставлен на таинстве Евхаристии, а не на традиционной идее схождения благодати, наследуемой иереями от апостолов. Огромные свечи изображены в росписи Бачкова: они обрамляют реальный престол, близко поставленный к стене алтаря. (Бакалова Е. Бачковска костница. София, 1969. Ил. на с. 69. Противоположную точку зрения см.; Лазарев В. И. Мозаики Софии Киевской. Μ., 1960. С. 111; Акентьев К. К. Мозаики киевской св. Софии... С. 88). |
| (MMB. Subs.; 3); Лазаров С. Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник//Изв. на Ин-та за музика. 1960. 7. С. 5-77; он же. Из историята на българската музика през IX в.//Годишник на Висшия ин-т за театрално изкуство. 1961. 6. С. 308-315; он же. Средновековен славянски трактат по музика//Търновска книжовна школа. София, 1980. 2. С. 555-572; Anfänge der slavischen Musik. Bratislava, 1966; Тончева Е. Музикалните текстове в Палаузовия препис на Синодика на цар Борил//Изв. на Ин-та за музика. 1967. 12. С. 57-159; она же. Към въпроса за музикалната дейност на славянските просветители Константин-Кирил и Методий//Старобългарска лит-ра. София, 1971. Брой 1. С. 81-102; она же. Проблеми на старата българска музика. София, 1975; она же. Звучали ли са мелодии от Йоан Кукузел в Търново през XIV в.?//Музикознание. 1977. 1. С. 39-52; она же. Късновизантийска музика и нотация в славянската ръкописна практика от XIV-XVI в.//Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Брой 1. С. 255-265; она же. Манастирът «Голям Скит» - школа на «Болгарский роспев». «Болгарски» ирмолози от XVII-XVIII в. София, 1981. Т. 1-2; она же. Нови факти и изследователски аспекти в музикалната старобългаристика//Бълг. музикознание. 1982. 4. С. 3-31; она же. Новооткрит паметник на средновековната музика в Бачковския манастир//Там же. 1984. 3. С. 3-46; она же. Преславската керамична плочка спрокименов репертоар от IX-X в. като старобългарски музикален паметник//Музикални хоризонти. 1985. 4. С. 15-42; она же. Балкански нотирани извори за Скитския «Болгарский роспев» в Украина//Търновска книжовна школа. София, 1985. Брой 4. С. 412-429; она же. Полиелейни припели за св. Йоан Рилски от XV в.//Бълг. музикознание. 1992. 2. С. 42-54; она же. Полиелейният цикъл по псалм 135 в Атинския ръкопис 928 (Жеглиговска антология) от XV в. и полиелейните мелодии «вулгарикон»//Българският петнадесети век. София, 1992. С. 359-375; она же. За устния църковнопевчески професионализъм в южнославянския ареал - подобро пеене по извори от XV-XIX/XX в.//Муз. |
| На аналоях в храмах размещались чудотворные иконы, нередко списки известных в правосл. мире образов, иконы местночтимых святых. Отдельную группу составляли иконы-помянники с именами, поминавшимися священником во время проскомидии, как правило с изображением Деисуса. В ряде церквей хранились комплекты икон (в т. ч. двухсторонних), к-рые выносились для поклонения в соответствующие праздники. Часто стены храмов украшались иконами, подаренными частными лицами. В среде иконописцев популярность приобрели рукописные руководства для художников - Ерминии. Они состояли из технической и иконографической частей, соединяя визант. традиции палеологовского возрождения и наследие критских живописцев XVI в., в творчестве к-рых были синтезированы приемы средневек. балканского и итал. искусства XVI в. Нек-рые из этих книг представляли собой списки Ерминии афонского мастера Дионисия из Фурны, др. являлись компиляциями различных источников, нередко с авторскими добавлениями, была хорошо известна Ерминия Христофора Жефаровича. В XVIII в. завершилось многовековое развитие искусства изготовления рукописных книг; одна из последних богато украшенных рукописей - сборник, созданный в 1796 г. свящ. Пунчо из с. Мокреш, в к-ром он поместил 2 автопортрета (София. НБКМ. 693). Реликварий с изображением архиеп. Дионисия К-польского. 1820 г. Реликварий с изображением архиеп. Дионисия К-польского. 1820 г. В кон. XVIII - нач. XIX в. нек-рые крупные мон-ри (Рильский, Бачковский) по примеру Афона стали заказывать за границей эстампы с панорамами мон-рей, предназначенные для паломников. Постепенно было налажено местное производство гравюр, напр. эстампов с изображением Троянского мон-ря работы Леонтия Руса и его ученика, мон. Филофея. В 30-х гг. XIX в. мон. Исаия основал в Рильском мон-ре мастерскую по изготовлению эстампов; первое время использовались привозные формы, но постепенно графика полностью стала создаваться в мон-ре; в производстве были заняты как приглашенные мастера, так и монахи. В 1866 г. мон. Каллистрат организовал в обители типографию. |
| 1994. Т. 38. С. 59-64; idem. The Ceramic Icon in Medieval Bulgaria. Sofia, 1999; Марков К. Духовен живот в българските земи през късната античност (IV-VI в.). София, 1995; 1100 години Велики Преслав. Шумен, 1995. Кн. 1; Biernacki A. The Pulpit in the Episcopal Basilica at Novae (Svistov): (An Attempt at a Reconstruction)//Balcanika Posnaniensia. 1995. Vol. 7. P. 315-332; idem. A Marble Sigma-shaped Mensa from Novae//Der Limes an der Unteren Donau von Diokletian bis Heraklios: Vorträge d. Intern. Konf. Svistov (1-5. Sept. 1998). Sofia, 1999. S. 75-86; Бояджиев С. , Динова-Русева В. Раннохристиянски храм «Света София». София, 1996; Minaeva O. From Paganism to Christianity: Formation of Medieval Bulgarian Art (681-972). Fr./M., 1996; Vogt C. , Bouquillon A. Technologie des plaques murales decorée de Preslav et de Constantinople (IX-XI siecles)//Cah. Arch. 1996. Vol. 44. P. 105-116; Late Roman and Early Byzantine Cities on the Lower Danube from the 4th to the 6th Cent. Poznan, 1997; Ori bulgari: Sette millenii di arte orafa: Catalogo della mostra. Vicenza, 1997; Танкова В. Раннохристиянска църква и базилика и средновековна църква в местн. Гергевец при гара Кричим//ГПНМ. 1997. T. 7. C. 61-77; Бойчева Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница//Проблеми на изкуството. 1999. Кн. 3. C. 18-21; она же. Търновската плащаница от 1559 г.//Там же. 2002. Кн. 3. C. 42-52; Дончева С. Някои символни аспекти при определянето на архитектурния образ на кръстокуполните храмове//Средновековните Балкани: Политика, религия, култура. София, 1999. C. 101-107; Пенкова Б. Особености на поствизантийското изкуство в България//Проблеми на изкуството. 1999. Кн. 1. С. 3-8; Чанева-Дечевска Н. Раннохристиянската архитектура в България IV-VI в. София, 1999; Corpus der spätantiken und frühchristlichen Wandmalereien Bulgariens/Hrsg. R. Pillinger, V. Popova, B. Zimmermman. W., 1999; Tesori dell " Arte cristiana in Bulgaria: Mercati di Traiano (Roma, 22 maggio - 15 Iuglio 2000). Sofia, 2000 [Кат.]; Георгиев П. |
| Роден през 1906 г. в гр. Чирпан. Завършва Пловдивската семинария и богословие (1930). В продължение на четири години е секретар на митрополит Павел в Старозагорската митрополия. Приема монашески постриг и през 1937–1945 година е игумен на Бачковския манастир. През 1947 година е ръкоположен за епископ от екзарх Стефан и известно време е протосингел и викариен епископ в Софийската митрополия. През 1952 г. е избран за Неврокопски митрополит с резиденция в Благоевград. През 1996 неканоничен събор го избира за български патриарх и с подкрепата на политици от СДС на следващата година е обявен за такъв, поради което Св. Синод го низвергва. След Всеправославния събор през 1998 е възстановен в църковно общение с правото да се титулува «бивш Неврокопски митрополит», но веднага след Събора облича отново «патриаршеските» одежди. Умира в разкол през април 1999 година. Автор е на книгите «Неофит Рилски», «За Библията» (виж откъси), «Под купола» и «Света Богородица – живот и прослава» (1981), както и на недовършена монография за екзарх Стефан. Писание – виж Библия. Плащаница (от гр. epimaphios, epimaphion – погребално покривало, платно) – голямо бродирано и богато украсено погребално покривало, което се използва за Опелото Христово на Велики Петък и Велика Събота и в богослужението на Успение на Пресвета Богородица. Виж също Торинската плащаница. Извън речника: Плащаница. Плирома (гр.) – при гностиците – пълнота, завършеност, съвършенство на Божеството. Поверие, народно поверие – народно вярване за невидими същества в духовния свят. Виж също суеверие. Подвижничество – особени действия, основани на самоотричането, които имат за цел духовното усъвършенстване. Покаяние ( Мк 1:4,5 , 2Кор 7:10 ) – гр. metanoia – буквално «промяна, обнова на ума» – завет с Бога за поправяне на живота (преп. Иоан Лествичник). Покаянието е тайнство, при което след гласна изповед на греховете и гласно изказана от свещеника прошка, каещият се получава невидимо, благодатно опрощаване на греховете от самия Бог. Покаянието възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност и води до цялостно изменение и обновление на ума, сърцето, чувствата и цялото наше същество, което просветлява и преобразява човека, и с това прави възможно приобщаването ни към Св. Троица. |
|
|
